rosy88 (Росица Младенова)

Извинение 🇧🇬

Разбери ме сърце,
аз си тръгвам, защото
не смея
да погледна в очите
на цялата тази любов. ...

rosy88

Poetry » Love

2024-02-27T19:20:59+02:00 562 1 1

Напук 🇧🇬

След третата ти смърт
се умори,
вълните си изтри
и отпътува.
Насън го стряскат ...

rosy88

Poetry » Other

2024-01-22T07:52:26+02:00 690 6 4

Коледа 🇧🇬

На Д.
Когато летните момичета заплачат
със сълзите на есенни жени,
тогава напълни за мене чаша.
Тогава ти за мене си спомни! ...

rosy88

Poetry » Love

2023-11-24T08:53:20+02:00 1K 2 5

Сърцето и други сезони 🇧🇬

Тя е толкова хубава само в четвъртък. По залез.
Закъснява и бавно посипва земята с мъниста.
Стъпва право в очите ти. А светът се смалява до залък.
Дъх след дъх приближава. Дъх след дъх си отива. Лъчиста.
Ако имаш късмет, ще я срещнеш в четвъртък, когато ...

rosy88

Poetry » Love

2023-11-16T08:13:47+02:00 587 1 4

Прохождане 🇧🇬

дъщеря ми
обикаля света
проговаря езиците му
изучава културите
дете на християнка и мюсюлманин ...

rosy88

Poetry » Other

2023-10-12T21:16:00+03:00 1.2K 1

Разпръсване на праха 🇧🇬

Не ми остави никакво лице,
в което като цвете да те сложа.
Днес нямаш пръсти, вени и сърце.
Не се побираш в думи или кожи.
По- липсваща си от последен дъх. ...

rosy88

Poetry » Other

2023-08-15T07:40:27+03:00 750 2 6

Коан 🇧🇬

Аз съм тишината между две вдишвания.
Вчерашна вечеря споделена между непознати.
Любимият бързаше, но така и не дойде.
Тук съм. В отсечката между две дати.
На път съм да заплача. Липса на хормони. ...

rosy88

Poetry

2023-05-27T22:17:50+03:00 585 1 1

Сол 🇧🇬

Трябва да се науча да пускам нещата
както се пуска корабче в реката.
Сгъвам го прилежно от лист хартия,
откъснат от тетрадката със стихове,
писани за момчето, в което бях влюбена ...

rosy88

Poetry » Other

2023-03-09T06:16:41+02:00 602 1

Рим 🇧🇬

Помня, на другият край на света,
на някакъв остров в небето прострян –
малко момче и малка жена
/Дали беше сън, дали беше блян/
някаква музика там ги роди. ...

rosy88

Poetry » Love

2023-02-08T07:28:51+02:00 600 1 1

Неделя 🇧🇬

От вглеждане във видимото
и невидимото
полека ослепяваше
сърцето ми.
И ето го ...

rosy88

Poetry » Love

2023-01-28T21:36:34+02:00 575 1 1

Бойна песен 🇧🇬

Отивам на война и някой може да убие тялото ми.
Тялото ми може да убие - този враг и жалък, и могъщ.
Подготвям се за битка и признавам:
Да смъртна съм и може да се счупи,
черупката на крехкото ми тяло ...

rosy88

Poetry » Other

2022-01-04T10:53:08+02:00 829 1 1

Колелото на живота 🇧🇬

Разхождаш се в стаята, надничаш в огледалото
можеш да си тръгнеш, но винаги си бил
толкова истински, колкото е необходимо
за да ти вярвам, без да се загубя.
Адресът ми е изписан на ръката ти, пръстена стягаше ...

rosy88

Poetry » Free verse

2021-06-01T08:57:30+03:00 779 3

Момина сълза 🇧🇬

Преди да са измислили скръбта
едно момиче тичаше на двора.
Над доверчиви шепички вода,
лицето му разпръскваше умората
на дългият и прашен, ...

rosy88

Poetry

2021-04-02T07:39:47+03:00 695 2 2

Борей 🇧🇬

Този свят се отдръпва - планинска мъгла
А зад нея ме стрелкат очите на Бога.
Планината е дом и добре съм дошла.
И добре съм си тръгнала. Знам, че го мога.
Знам, че още ме чакаш. Зад девет злини. ...

rosy88

Poetry

2021-03-06T07:18:54+02:00 1.4K 14 19

Празник 🇧🇬

Днес си купих обувки, с които да дойда при теб.
Продавачката беше млада, с издължено лице и фини глезени.
Каза ми, че обувките, които съм избрала са сами по себе си празник.
Гласът и бе дрезгав, нетипичен за младо момиче.
Гледах разсеяно наоколо, но знаех, че точно тези обувки са вече мои, както меж ...

rosy88

Prose » Short stories

2020-10-29T16:19:57+02:00 804 1 2

На Ясин 🇧🇬

Сигурно не ти е лесно сине,
точно аз да бъда твоя майка.
Нито днес очите ми са сини,
нито златната вода дочаках.
Все не стига време да ги чуя ...

rosy88

Poetry

2020-10-11T07:54:11+03:00 707 2 3

Закъсняло 🇧🇬

/приказно/
Преди любовта да бях умряла –
щеше да е приказна история.
Ала тя си тръгна още вчера.
Вече сме на чужда територия. ...

rosy88

Poetry

2020-09-24T10:19:02+03:00 662 2 3

Неразумни дози 🇧🇬

Всичко е, миличка, в дозата! – казва приятелка.
Пила си много любов и сега ще боли.
Да, абсененция някаква. Не посягай към чашата!
Чакай, ще мине и говори. Говори!
После ръката й, нервната, удря по масата ...

rosy88

Poetry

2020-09-19T10:03:47+03:00 823 3 3

Защото сме лято 🇧🇬

Нечакана есен - коварен и блуден сезон
косите ни близва до бяло, наместо със злато.
Как царствено сяда, опашка превила, на трон
от който се пада по-тежко щом казваш се Лято.
Кънтят керемиди и лудо въртят се мъгли. ...

rosy88

Poetry

2020-09-14T07:57:46+03:00 1.1K 4 8

Великден 🇧🇬

Не се сбогува с никой този мъж.
Отвори си небето.
И излезе.
По стъпките му хукна
като дъжд ...

rosy88

Poetry

2020-09-06T06:46:22+03:00 1.5K 6 9

Оставете го на мира! 🇧🇬

Поетът не излизаше от кръчмата,
в която съществуваше, чрез дим,
чрез думи и неизвървени пътища.
Причакваше го звяр неумолим
на прага ѝ. И не, не се страхуваше, ...

rosy88

Poetry

2020-09-01T18:26:33+03:00 826 2 5

Париж 🇧🇬

На Ив.
Мъглата зад прозореца пълзи-
тополов пух в зеницата ти чужда.
Примигвам. А в окото на Париж
един коварен спомен се събужда. ...

rosy88

Poetry » Love

2020-08-31T12:04:20+03:00 1.4K 7 14

Octopus 🇧🇬

Виж тази безгръбначна интелигентност
с безброй стратегии за отбрана!
Виж го, как намира сърце за всяка от жените си,
колко бързо ги задушава в прегръдка.
Плува бавно сред облак от гъсто мастило. ...

rosy88

Poetry » Other

2019-11-23T07:56:12+02:00 1K

Удавници 🇧🇬

Навярно трябва да обикна кораба -
познал уханията на пристанища,
високите ми балове на гняв
и хоризонтите на мисълта.
Да! Корабът, ...

rosy88

Poetry » Other

2019-10-15T23:18:02+03:00 1.5K 2 20

Ядрен синтез 🇧🇬

Когато се приближат твърде близо един до друг
става толкова горещо, че
кръвната плазма от сърцето му
пулсира в зачервената кожа.
Тя се опитва да си представи, че е поничка. ...

rosy88

Poetry » Free verse

2019-06-09T09:31:16+03:00 1K 1

Щурецът 🇧🇬

Той пее толкова красиво
любовното стихотворение,
което никога няма да напиша,
че на мен не ми остава друго
освен да слушам ...

rosy88

Poetry » Free verse

2019-03-16T08:23:58+02:00 1.1K 3

45 🇧🇬

Докато се усетя ми отесняха обувките.
Наесен земята е страшно гладна.
Пътувам към себе си и измислям бъдеще.
Моля се в него звезда да падне.
На четиридесет и пет, за четиридесет и пет гроша ...

rosy88

Poetry

2017-12-16T02:55:21+02:00 1K 1 1

Богатство 🇧🇬

Не я обичам никак бедността
на сивото в различните нюанси.
Не ми хвалете танца на смъртта!
/Смрадта, порока, дъртите пияници.../
Не, не харесвам: бебе без краче, ...

rosy88

Poetry » Love

2017-11-09T14:40:51+02:00 909 3 6

Радост 🇧🇬

Чувал ли си как се смее бебе
Как изчиства въздуха от прах
Как цветчета бели се разпукват
сред порой от звънък, звезден смях?
Там, в гърдите му пчела се блъска. ...

rosy88

Poetry

2017-11-07T11:54:30+02:00 833 1 4

Ма тематика 🇧🇬

Смъртта пуши цигара
в стаята на мама.
Невидими устни
всмукват
живот ...

rosy88

Poetry » Free verse

2017-11-03T09:34:28+02:00 1.1K 4

Три 🇧🇬

Сега съм три пъти по-млада от живота.
Случвам се в малките прискърбия на птици,
в техните не-полети нощем,
докато светът се притаява
в черупка от кестен ...

rosy88

Poetry » Other

2017-08-10T00:20:05+03:00 856 2 2

Въжето още пее 🇧🇬

Ето ги конете.
Таборът се върна.
Смеят се нозете.
Пушка нейде гръмна.
В тъмното проблясват - ...

rosy88

Poetry » Love

2017-06-28T08:56:38+03:00 1.7K 6 19

Замръзнал кадър от недовършена история 🇧🇬

Понякога
приятелите мълчат
по-страшно от врагове.
Неизречени думи
спъват мислите ти. ...

rosy88

Poetry » Blank verse

2016-05-12T10:08:38+03:00 1.4K 1

Настроение преди среща 🇧🇬

(зимно)
Когато в мен се върне пролетта
с надеждата за новото начало.
Когато си простя за глупостта,
че пожелах със теб да бъдем цяло. ...

rosy88

Poetry » Love

2016-05-06T17:28:24+03:00 1K 1 10

Споделено между жени 🇧🇬

Колко е хубав! И как му отива любов!
Как се прелива в очите зелени, гората.
Там сред поляна от нежност и трепетен зов
стадо сърнички пощипват трева от ръката му.
Колко е хубав! И как му отива небе. ...

rosy88

Poetry » Love

2016-05-05T07:49:14+03:00 1.6K 4 8

Пожарево 🇧🇬

В онова босо село, дето всяка надежда е двор,
а петлите по тъмно пронизват със вик тишината.
Там, отдясно на къщата, точно до стръмния бор
всяка вечер към осем застава на Найден жената.
Как е бяла и кръшна! Уж е само на трийсет и три, ...

rosy88

Poetry

2016-05-02T22:24:14+03:00 3.1K 14 38

Duende 🇧🇬

След всяко непотърсено добро –
ръцете ù се учат на пътуване.
Вдълбават клетви в тънкото стебло.
По вятърните мелници танцуват.
Печатът им е с кратък, тръбен зов. ...

rosy88

Poetry » Other

2016-04-28T20:39:16+03:00 1.2K 1 7

Чай 🇧🇬

Не вярвам на фалшиви новолуния,
на пристъпи от думи... И вини.
Смущават ме не твоите безумия,
а простичкото, тъжно: “Остани!”.
Защо да спра? ...

rosy88

Poetry » Other

2016-04-25T22:53:54+03:00 1.9K 5 15

Предчувствие 🇧🇬

Във утрин бяла като бебешко дихание
на прага ми ще нацъфти кокиче.
Ще се зарадвам без да го откъсна.
Момче тъй среща своето момиче.
Капчуците ще свирят песни влюбени. ...

rosy88

Poetry » Love

2016-04-23T19:45:25+03:00 1K 4

Обладания в другост 🇧🇬

Отстъпвам те на другото си тяло,
в което се срамувах да мечтая.
По тънките си вени те изтласквам
нагоре до безлунната ми стая.
Обичах те в хотела. А в метрото ...

rosy88

Poetry » Love

2016-04-20T20:37:19+03:00 1.1K 6