Feb 18, 2021, 11:31 PM

* * * 

  Poetry » East forms
150 1 13

© Boyana All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, Младене! Радва ме твоето одобрение!
  • Вече не ме изненадваш с кратките си форми, Бояна. Изненадваш ме с неочакваната им образност и безапелационност. Поздравление!
    Как хубаво си навързала меката опашка на деня и неговото присядане върху нея и едновременността със събитието - лениво пресичане на улицата от котката. Сякаш е изминала цяла вечност чрез тези две едновременности!

    П.П. Коментирам при първа техническа възможност, той като преди това бях изчерпал дневния си лимит от 5 коментара.
  • Субективно, субективно, но колко пък чак толкова да е субективно?
    Вземи например няколко произволни текста на Пейо Яворов и няколко произволни на Гео Милев. До тях сложи няколко произволни на потребители от тук. Да речем Деница Гарелова и Георги Каменов. Мисля, че едва ли ще има някой до толкова субективен, че да оцени последните двама, като по-добри поети от първите двама. Не съм съгласен, че писането е оправдание на себе си пред другите, защото това е точно рецептата за графомания. Писането трябва да бъде акт на чисто изкуство целящо да създаде един завършен продукт носещ естетическа наслада преди всичко на автора и чак тогава на евентуалния му читател. Спомни си ,,Мона Лиза" Картината никога не е била продавана, показвана и доставена на поръчителя. Така, че за какво привличане на внимание и търсене на разбиране можем да говорим при рисуването и? Почнеш ли да пишеш за да намираш разбиране в другия. Свършено е с теб. Трябва да се пише искрено и много внимателно.
  • графо - пиша, мания - обсебеност = графомания
    мания да пишеш. Да, количествено измерение е! Жорж Сименон е бил графоман, пишел е по книга не месец. Непрекъснато.
    Друг е въпросът качествено ли е, там си има критерии, продуктивно ли е и т.н, Но то изразява количеството. Нетът е най-благодатната почва за това: всеки пише, коментира, обсъжда и осъжда какво ли не, без значение дали го засяга или не.
    Една позната, участваща в журирането на роман на годината, преди 2-3 години беше казала (по памет), "Побъркват се хората да пишат, толкова емоционални несподелени нужди имат, че като наближи времето за определяне на романа, за около месец ни се налага да четем по близо 1500 романа. И то добре написани, хората се ровят в научни статии и книги, аргументирани, и доста добри". А представям си сега в тая изолация колко повече се пише.
  • Количеството може да е признак на творческа продуктивност. Но пък и графоманията се задвижва от някакво вдъхновение, желанието за изява го има във всеки. От друга страна, за да разберем дали написаното притежава стойност, ни трябват някакви обективни критери за това, които обаче винаги преминават през субективното усещане и преценка. Защото само по себе си харесването или нехаресването не е знак за достигната художествена мяра. Това за самотния път е така, насаме със себе си и влизайки в себе си. Според мен е трудно да се погледнем отвън, но отвътре е доста полезно да подълбаем и да се поразгадаем, но без самосъжаление. Да опознаеш другия човек е нещо не особено лесно, защото ние показваме от себе си обикновено това, което ще се хареса на другите или ще привлече вниманието им. В крайна сметка това е и смисълът да пишем и да публикуваме, намирането на разбиране в другия. Писането е едно оправдаване на себе си пред другите, търсене на съчувствие и сродство. Това е голяма тема.
  • Много интересни теми засягаш, Бояна. Съблазняваш ме да си поговорим по-обстойно върху тях. Да, първия и основен признак на графоманията е точно прекомерното количествено натрупване на некачествени текстове. Обикновено, графоманът не признава дори пред себе си, че всъщност с това иска да се почувства значим. А съпричастността е много хубаво нещо, но тук е почти невъзможна като явление, понеже авторите не комуникират един с друг, не се опознават взаимно като хора и по този начин са в невъзможност да си бъдат истински съпричастни. Привидната съпричастност в този формат е по-скоро едно деликатно лицемерие според мен. Затова е много важно да се научим да излизаме от себе си и да се поглеждаме отстрани, а не да се оглеждаме като в огледало, през другия. Изкуството всъщност е един самотен път, който можеш да извървиш единствено сам. Овациите и критиките са нещо съпътстващо, дребно и странично. Но да, хубаво е, когато имаш нужда от честно мнение, да има някой, който да ти го каже открито.
  • Ивайло, мислиш ли, че графоманията има просто количествено измерение? Не е ли по-скоро писане с умисъл за значимост без покритие? Тук съм за това, да видя кой какво ще каже или няма да каже. Мисля, че всички сме тук за една разумна съпричастност. Защото сме човеци и ми пука за мнението на другите. Зачитам го. Няма значение дали са казали нещо добро или критично за това, което съм написала. Всеки от нас е огледало на другия, защото сами себе си не можем да видим добре. Виждаме се през другия. Мисля си за една добронамерена и стойностна критика, която да ни въздържа от погрешни представи за себе си, да не бързаме да се надскачаме сами, но ние като слаби и обидчиви същества не смеем нито да я изразим, нито да я приемем. А тя е много по-полезна от всяка, макар и от сърце казана, похвала. Благодаря ти!
  • Eee, Бояна, как можа да го кажеш това, за графоманията? Ти не си графоман, имаш едва 83 публикации тук. За да си истински графоман трябва да публикуваш поне по две неща дневно и то с години. Сериозните графомани в сайта имат по над 1500 публикации. Не можеш ги настигна. Радвам се, че не си се разсърдила за чудатите коментари, които написахме аз и Пепи. И разбира се, никога не гледай кой какво ти коментира, а си пиши онова, което ти се иска да напишеш. Все пак ти си автора тук, а ние сме само читатели.
  • От сърце ви благодаря, Младен, Георги! Благодаря и на веселата компания, която Ивайло и Пепи заформиха около това четиристишие! Ценни идеи, но като залет графоман няма да мога да се възползвам от тях, защото пиша само това, което ми дойде на ума. Искрено ви се радвам, винаги сте добре дошли за забавления в света на графоманията! Бог да ви благославя!
  • Щеше да се изръби, Пепи.
    Затова опашката трябва да бъде мека и по възможност пухкава.
    Като на ангорска котка зимно време.
  • Ох... какво ли щеше да е, ако беше приседнал на твърдата си опашка?
  • И козината и настръхна внезапно,
    когато зад светофара се показаха
    наелектризираните мустаци
    на кастрирано улично куче,
    лентяйстващо по тротоарите.
  • Приятно.
Random works
: ??:??