Apr 29, 2020, 3:16 PM  

Дон Кихот 

  Poetry
5.0 / 2
836 3 3
Обречен си, когато виждаш великани
във мелниците. Доброта в случайния човек.
Когато светлина струи от светите ти рани
и за приятеля готов си да умреш.
Обречен си на самота и присмех.
Дано да имаш сила да простиш.
Обречен си. Реален и измислен,
с едничката си мисия да ни спасиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Сименова All rights reserved.

Random works
  • A vengefull night of new horizon, devours the world like Jesus on its cross, despites the universe, ...
  • I burnt you red, yet not the skin, and not the flesh, but deeper still... Through marrow I ......
  • I pine to see you once again, then I'll stop that hopeless pain. I see you really abroad, along my d...

More works »