***
Да крия сълзите си не мога.
Защо да се преструвам?
Струвам ли от това колко ме ценят?
Искам да се изкрещя.
Да забравя всичко, което ме кара да крещя
Да бъда себе си,
НО НЕ МОГА!
И сега всичко е така студено!
Но само аз и моите сълзи сме
истински!
Много тъжно, нали!?
Само сега се чувствам истинска,
макар да има много пламък
и лъжи... Колкото и да ми тежи,
всичко това е животът.
Ако можех да се скрия
за малко време,
ако можех да летя,
щях да забравя, че живея
и да се срутя както руши се скала!
Лесно е да си доволен.
Лесно е, когато мислиш, че всичко е прекрасно,
но когато отворя очи -
виждам... нищо!
Нищо, което да грабне погледа ми.
Нищо, което да ме кара да се смея,
нищо, което да кара децата да са истински щастливи -
просто живот, който живеем насила!
Аз зная, че има и щастие.
Има.
Ако имах малко от всичкото много щастие,
бих раздала на всеки!
Но аз имам само за себе си -
толкова мъничко, че има дни, в които не се усмихвам.
Но аз живея и ценя всичко
и нека знаем, че е хубаво,
когато се усмихваме и през сълзи!
© Тони Начева All rights reserved.
