* * *
Далеч замина с влака любовта,
любовта пулсираща с име на жена,
а на перона ме изпраща пак нощта
към влака с посока самота...
И крача с болка в моята душа,
че нараних и теб, и любовта
и всичко в мен се моли на нощта,
да се върнеш в моя свят сега..
... Щом отиваш далеч, остави ми следи,
да те намеря и целуна твоите очи,
да потънеш пак в моите ръце,
там до биещото ми за теб сърце...
Ала ти не остави даже следи,
а само сълзи и ранени мечти
и тръгна сама, като сянка една
незнайно къде по света...
любовта пулсираща с име на жена,
а на перона ме изпраща пак нощта
към влака с посока самота...
И крача с болка в моята душа,
че нараних и теб, и любовта
и всичко в мен се моли на нощта,
да се върнеш в моя свят сега..
... Щом отиваш далеч, остави ми следи,
да те намеря и целуна твоите очи,
да потънеш пак в моите ръце,
там до биещото ми за теб сърце...
Ала ти не остави даже следи,
а само сълзи и ранени мечти
и тръгна сама, като сянка една
незнайно къде по света...
© Боян Дочев All rights reserved.
