* * *

И винаги се любим като за последно

и пеем във възторжена възхвала.

И винаги се търсим като безнадеждност,

и винаги ридаем на раздяла.

Започна със усмивка, започна със закачка,

с учудване или със изненада,

но ангелчето хитро ни дебнеше отблизо

и бързо ни простреля от засада.

Подмами ни с усмивка, подкупи ни с целувка

и тайната на щастието разкри ни.

А после ни затрупа с обилната си щедрост –

любов и жар, и розови лавини.

Аз спомням тази вечер, когато ни простреляха,

сърцата ни когато са се срещнали.

Свещена ли е тази студена зимна вечер,

ти знаеш ли - свещена ли е, грешна ли?