24 may 2011, 10:51

* * *

  Poesía
648 0 0

И винаги се любим като за последно

и пеем във възторжена възхвала.

И винаги се търсим като безнадеждност,

и винаги ридаем на раздяла.

 

Започна със усмивка, започна със закачка,

с учудване или със изненада,

но ангелчето хитро ни дебнеше отблизо

и бързо ни простреля от засада.

 

Подмами ни с усмивка, подкупи ни с целувка

и тайната на щастието разкри ни.

А после ни затрупа с обилната си щедрост –

любов и жар, и розови лавини.

 

Аз спомням тази вечер, когато ни простреляха,

сърцата ни когато са се срещнали.

Свещена ли е тази студена зимна вечер,

ти знаеш ли - свещена ли е, грешна ли?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Белев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...