Mar 30, 2011, 2:13 PM

****

  Poetry » Love
674 0 4

Достоен беше ти
като баща,


щастливо изживя
с мене дните,


дори
да си отиде от света,


за теб
аз винаги ще питам.



Къде
си ти сега?


Щастливо ли
живееш,


дали
обзема те тъга,


а може
би понякога си пееш.



Защо съдбата
раздели ни,


отне баща от
своето дете,


но въпреки това
аз зная,


че отново тя след
време ще ни събере.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Левков All rights reserved.

Comments

Comments

  • да така и мисля да направя..всички ми казват че поне в това имам талант и мисля че това е нещото заради което си струва да живея и да се разв ивам.. поздрави Илко
  • Благодаря ти!Продължавай да пишеш...Нали знаеш, най-красивите стихове се раждат изстрадани
  • да права си...дано винаги и твоето сърце бъде пълно с обич и да няма място за тъга..
  • Болката е голяма....въпросите -много....Важното е сърцето да е пълно с обич, останалото няма значение...

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...