Докосвания. Целувки.

Спирахме дъха си толкова много пъти.

Толкова много нощи.

Толкова много спомени.

Няма вечно щастие.

Един ден всичко ще се срути.

Ще остане само тъгата.

Защо краят трябваше да е толкова рано?

Дори нямах време да ти кажа, че те обичам.

В гръдния ми кош няма нищо.

Сърцето ми остана с теб в ковчега.

Мамка му, не знаеш колко ми липсваш.

Мамка му, не знаеш колко много те обичам.

Мамка му, до днес не осъзнавах колко се привързах към теб.

Прощавам ти всички грешки.

Макар че вече е късно за това.

Толкова много щях да ти кажа,

само да знаех, че това беше последният ми миг със теб...

Колкото и сълзи да изплача,

това няма да помогне и няма да те върна.

Никога отново няма да те видя -

как ми се усмихваш

и ме поглеждаш със сините си очи.

Никога отново няма да усетя

топлината на кожата ти...

Но няма да те забравя.

Ще си мисля за теб всяка нощ.

Всяка моя самотна нощ,

когато чувствам се студена...

Спомените ще разтапят замръзналата ми душа

и ще те превръщат в прекрасни сънища и зли кошмари...

П.С. Звучи доста странно, обаче попрекалявам с гледането на драми и трябва да си го изкарам някъде...