Nov 22, 2007, 6:13 PM

* * *

  Poetry
1.2K 0 1
 

                               Плача за тебе

 

                         Плача за тебе и никой не вижда

                         как сълзи се стичат по мойто лице

                         и как любовта като буря приижда

                         и колко много болка има в моето сърце.

                         Плача за тебе и никой не пита

                        колко разруха има във мен.

                         И как любовта като птица излита

                         и чакам я въпреки туй ден след ден.

                         Мисля за тебе, а спомен изгарящ

                         се сгуши във мойта душа.

                         И времето бяга, като огън догарящ

                         и всичко отива си - в мене тъга...

                         Искам да върна дните предишни,

                         които да топлят мойто сърце,

                         искам да махна всичко излишно

                         и само ти оставаш...

                                               ... докато и любовта умре...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стамена Боева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мило, много нежен стих си сътворила!
    Поздрав!6+

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...