Обичах своето безвремие и дъха на кожата ти рано сутрин,

обичах ги в Неделя, а от останалите дни почти не помня...

Опитах се, не стана - пак да стана,

да опитам или

да си припомня -две души как в една се бяха вплели и

в

твоите парченца спомен, на две-три снимки - общи, пак потърсих някъде усмивка - такава от Неделя,

но само скръб и тъга ги бе обвила.

Скръб по неделния полузабравен спомен...

На М.А.
"дори..."