Feb 14, 2013, 9:36 AM  

...

  Poetry
1.1K 1 0

Обичах своето безвремие и дъха на кожата ти рано сутрин,

обичах ги в Неделя, а от останалите дни почти не помня...

Опитах се, не стана - пак да стана,

да опитам или

да си припомня -две души как в една се бяха вплели и

в

твоите парченца спомен, на две-три снимки - общи, пак потърсих някъде усмивка - такава от Неделя,

но само скръб и тъга ги бе обвила.

Скръб по неделния полузабравен спомен...



На М.А.
"дори..." 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Истински човек All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...