* * *
Час, два... до разсъмване -
тленни,
ала и остатъчни,
без медальоните-сърца
от Холокоста,
когато телата ни
все пак
незакърпени,
полупрозрачни,
въглищни,
чак пепеляви
съществуват
някак си
в твоите очи,
но там
са все така
изпълващи
пространството със
себе си -
маслено
наложени,
почти топли
под ръката на Рембранд
(или друг, неизвестен
покойник),
без рамка,
в скицник.
Може би с тъга отнети,
или с лекота задраскани
с коректор,
тебешир,
ръждиви ножици:
преравят дъното,
където скрихме
прахта си
сред
цветовете
на коралите.
Час, два... до разсъмване.
Нощта не заслужава
белезници.
© Деймиън All rights reserved.
