* * *
Час, два... до разсъмване -
тленни,
ала и остатъчни,
без медальоните-сърца
от Холокоста,
когато телата ни
все пак
незакърпени,
полупрозрачни,
въглищни,
чак пепеляви
съществуват
някак си
в твоите очи,
но там
са все така
изпълващи
пространството със
себе си -
маслено
наложени,
почти топли
под ръката на Рембранд
(или друг, неизвестен
покойник),
без рамка,
в скицник.
Може би с тъга отнети,
или с лекота задраскани
с коректор,
тебешир,
ръждиви ножици:
преравят дъното,
където скрихме
прахта си
сред
цветовете
на коралите.
Час, два... до разсъмване.
Нощта не заслужава
белезници.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деймиън Всички права запазени
