Sep 29, 2007, 3:00 PM

* * *

  Poetry
934 0 3


             Къде се изгубиха дните,
             когато бяхме щастливи,
             нима сме в плен на лъжите 
             и мисли - зли, похотливи.
             Светът, покварен от човек,
             назад се връща в миналия век,
             назад вървим във времето,
             с омразата и завистта във вените,
             разяжда ни отвътре злобата,
             днес всички сме поели от отровата.
             Отровата на нашето съвремие,
             която ще погуби следващото поколение.
            
    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гъдева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...