Jun 6, 2008, 2:05 PM

***

  Poetry
949 0 1

                   * * *

Защо непознати - така огорчени?

Ние търсим в другия вината.

Защо непознати се мразим?

И търсим да си отмъстим.

Какво ни спира, не зная сега!?

Толкова ли е трудна любовта!?

Защо сме се втурнали двама

до смърт да се нараним?

А колко е просто да живеем...

Миг от вечността да вземем,

да се обичаме, да забравим

за болката, пропита в нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поли Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...