Jun 6, 2008, 2:05 PM

***

  Poetry
952 0 1

                   * * *

Защо непознати - така огорчени?

Ние търсим в другия вината.

Защо непознати се мразим?

И търсим да си отмъстим.

Какво ни спира, не зная сега!?

Толкова ли е трудна любовта!?

Защо сме се втурнали двама

до смърт да се нараним?

А колко е просто да живеем...

Миг от вечността да вземем,

да се обичаме, да забравим

за болката, пропита в нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поли Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...