Dec 29, 2012, 10:51 AM

"***" 

  Poetry » Other
341 0 0

Напират в мен Гневът, Ядът и Жлъча.
О, искам аз жестоко да я мъча!
И него също, то се знай,
на мъките си тъй да сложа край...

Не ревност, а обида, болка 
разкъсват моята душа,
с какво заслуших тази грозна,
изпепеляваща съдба?!

Предател долен! От най-гнусен тип!
Не знаех, че на туй си ти способен!
Сърцето ми ти окончателно разби
с характера си долнопробен!

О, гнус върховна и необозрима!
Нима туй чучело плени те?!
Нима заради нея ти готов си
да ни захвърлиш на вълците?


Кога успя ти да се влюбиш
и да изтриеш двадесет години?!
Децата си ти да забравиш,
аз моля те, отговори ми!?

Че няма образ по-грозен от нея,

че на Горгона си прилича тя.
Каква е таз змия? Не зная,
как може да си толкоз сляп?!

Да, втасали сте я отвсякъде,
какво се чудите - не знам?!
Дали ще можеш нявга, някъде
да се покриеш ти от този срам?

Честит ти празник и...
И нека Бог да ти прости!
Това, което днес си правил
и през отминалите дни!

06.12.2011

© Антонина Бъчварова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??