* * *
"По стълбите се качват чужди стъпките"
adiveil - Нина
Не виждам вече смисъл да остана.
И времето ми с теб е отброено.
А болката от бъдещата рана
е нищо във сравнение със мене.
И няма начин – начин да си паснем:
различни във вродената си същност.
И малкото ни общо ще зарасне.
А белезите няма да са външни.
Спестявам ти последната подробност.
Последното измъчено „Обичам те”.
Задъхано. Почти анаеробно.
Сподавено в гърдите. Неиздишано.
И има нещо може би банално...
По стълбите след дългото изкачване,
че трудно като всичко изначално,
надолу слизат вече други крачките.
И в края пак сме толкова клиширани.
Завършен списък. Само със потребности.
Обречени - на вечно ненамиране.
На другия... На смисъла. И себе си.
© Надежда Тодорова All rights reserved.
