Не ми повиши тон
от нечовешко уважение.
Не ме предаде и не ми остави
самота тежка.
Не ме удари със силните си
ръце.
А очите си затвори.
Не съм си мислил никога,
че ще си този, най-жестоко ме наранил.
Плача, никога толкова дълго.
Животът ме подведе.
Влязох в ужаса,
шок да ми даде.
Г.Ф.Т
© Георги Табаков All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
