А аз... аз исках само да ме обичаш
А аз... аз исках само да ме обичаш,
но непосилно бе това за теб...
и сега на болката в ада ме обричаш
да гасна като пламък от топящ се лед.
Като стар, ненужен пирон, аз ще се свия
в някой ъгъл на "стария познат ковчег"
и в спомените си пак ще те открия,
а ти ще си винаги най-отпред..
Уморена, сълзи проливам - от любов,
и намирам отново сили да преглътна твоята обида,
че за теб без мен има живот...
а ти ще се върнеш ли или ще ме помолиш да си отида?...
Като стар пуловер, за последно аз ще те прегърна...
Нека стоплям още малко твоя живот...
не ме изхвърляй, сама ще си тръгна...
ненужна съм ти вече, а ти все още си моята любов...
© Надя Тодорова All rights reserved.
