Не знам какво си. Може би усещане,
че бурята и днес ще се размине.
Не те е страх да ми прощаваш грешките.
Завиваш ме насън, да не изстина.
И уж е само цветно одеяло
с разпръснати по него маргаритки.
Парче оранжев плат, да стопли тялото...
А сякаш то от обич е съшито.
Не знам каква. Навярно гръмотевична.
Понякога направо земетръсна.
По-силна от молитва неизречена,
от злато по-сияеща и лъскава. ...