Маргаритено
Не знам какво си. Може би усещане,
че бурята и днес ще се размине.
Не те е страх да ми прощаваш грешките.
Завиваш ме насън, да не изстина.
И уж е само цветно одеяло
с разпръснати по него маргаритки.
Парче оранжев плат, да стопли тялото...
А сякаш то от обич е съшито.
Не знам каква. Навярно гръмотевична.
Понякога направо земетръсна.
По-силна от молитва неизречена,
от злато по-сияеща и лъскава.
И всичко, до което се докоснеш,
излъчва радост. Май че е заразно.
Усмихвам се, от нежност омагьосана.
Сега разбрах какво си. Ти си празник!
Народът трябва днес да се целува
без повод и причина. Да обича!
Дъхът ми иска да те отпразнува!
Пък нека кажат ни, че сме езичници!
© Яна All rights reserved.
Поклон!