А беше само миг
Пазя есенен спомен отляво.
Сиво, мрачно и някак безлично...
Просто ден, в който беше валяло,
но какво ли, какво бе различно?
В онзи ден сякаш звънко запяха
милиарди танцуващи капки.
Две самотни души в обща стряха,
есента и дъждът тях събра ги.
A във грозното, никакво сиво,
в този толкова скучничък цвят,
те намериха нещо красиво -
само техен си, истински свят.
Пазя топлия спомен отляво,
сгушен там от години трепти.
Моят есенен миг с дъх на цялост,
малко дъжд, много обич и ти.
© Жанет Велкова All rights reserved.
