Dec 12, 2007, 9:28 PM

А колко много те обичах !?

  Poetry
744 0 1

А колко много те обичах...

без теб и птичките ридаха,

без теб и моя смях е поза,

без теб откъсната бях роза,

без теб не смеех да мечтая,

без теб бих стигнала до края,

без теб не можех  да обичам,

без теб по тръни вечно тичах,

без теб един ден осъзнах -

душата ми превърна се във прах,

вятърът надолу ме отнесе,

преди да стигна дъното отново,

тялото ми се понесе

към една вековна крепост.

Там аз чувствата оставих -

страж стар  да ги пази.

Изкачих на сън планината,

събудиха се отново сетивата.

Разбрах, за теб съм непозната.

Без теб - можех да поплача,

без теб - можех сили да събирам

и чувствата да спра да не извират.

Когато се научих да живея,

очите ми единствени видяха,

във очите ти сълзи валяха.

Стражът строг ключа не даде,

сърцето ми в миг те предаде,

бризът морски праха ми носи,

за твойта обич вече не прося.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...