А колко много те обичах...

без теб и птичките ридаха,

без теб и моя смях е поза,

без теб откъсната бях роза,

без теб не смеех да мечтая,

без теб бих стигнала до края,

без теб не можех  да обичам,

без теб по тръни вечно тичах,

без теб един ден осъзнах -

душата ми превърна се във прах,

вятърът надолу ме отнесе,

преди да стигна дъното отново,

тялото ми се понесе

към една вековна крепост.

Там аз чувствата оставих -

страж стар  да ги пази.

Изкачих на сън планината,

събудиха се отново сетивата.

Разбрах, за теб съм непозната.

Без теб - можех да поплача,

без теб - можех сили да събирам

и чувствата да спра да не извират.

Когато се научих да живея,

очите ми единствени видяха,

във очите ти сълзи валяха.

Стражът строг ключа не даде,

сърцето ми в миг те предаде,

бризът морски праха ми носи,

за твойта обич вече не прося.