След война ще грее "ново" слънце
Ще бъде някой жарък здрачен ден –
напукана земята ще потръпва.
Защото е сънувала, че в плен
на своите кошмари ще е утре.
А аз ще съм на прага, оскотял,
ще чакам да излезеш, ти не бързай.
От болка не усещам да съм цял –
подплашен хищник, от света разтърсен.
Затуй ще седна, дълго ще мълча,
ще моля твоя поглед да ме срещне.
А моите грамади от вина,
ще разраняват морните ми плещи.
Когато те усетя с твоя дъх
и с твоя плач, роден от страст и мъка.
Ще те обвия като жива стръв,
та даже и сърцето да се спука!
Аз знам, че и с едно сърце дори,
с една душа, ний пак ще оцелеем.
Подай ръка и пръсти в мойте впий,
а утре "ново" слънце ще изгрее!
© Данаил Таков All rights reserved.
