dansyto
732 results
Събудих се … Зора … Листа потрепват,
въздушният им танц е уникален.
Октомври е … в очите ми полепват,
изящни цветове със дух прощален.
Октомври е, а сякаш ме зове ...
  37 
Ще питам, още дълго май ще питам,
какво ли е сърцето като форма?
Не вярвам да е просто жива помпа,
щом може със любов да е пропито.
Щом може да боли и да се радва, ...
  48 
Небето заваля … и беше есен –
в душата ми потоци дъжд се стичат.
Сезон на сочността, аз те обичам,
макар да не огласяш с птича песен.
А слънцето, небрежно-мързеливо, ...
  113  13 
По-силно нещо има ли от хаоса? –
за нас е бъркотия свръхковарна
с движения безумни, мощни трясъци
и сблъсъци, рушащи непрестанно.
А хаосът привидно със обърканост, ...
  69 
За всичко, казват, има си причина
и случва се с кармична свръхлогичност.
Животът е помитаща лавина
с подредба на "прецизна хаотичност".
А вярата, не е ли тя – упойка ...
  85 
Защо буквално като недоносче,
държи се този свят, недъгав свят?
Хлапе наивно с захарно бонбонче
и зареден с патрони автомат!
Историята никога не помним – ...
  68 
Не, слънцето ти няма да залязва,
лъчите му са нужни да живея.
Събрах душата ти във мойта пазва,
тъй близка те усещам – в мене тлееш.
И рееш си подобно гълъб снежен, ...
  98 
Видях в небето облачно сърце –
стоеше гордо в синия простор.
Протегнал леко двете си ръце
събрах го в тях, отправил дръзко взор.
Дали не беше знак, не беше код, ...
  97 
Тръгни по пътя и не се обръщай,
ще видиш само пепел и мъгли.
От карти беше земната ни къща,
тъй както и мечтите – от лъжи.
Затуй се взри напред – над хоризонта ...
  77 
А можем ли да бъдем вече други –
признателни, почтени и добри.
По-свестни, както казват и по– луди,
така наричат свестните, нали?
Мостове да строим, а не огради, ...
  88 
В прегръдка на септември съм и зная,
че златното тепърва предстои.
Че шарената есенна омая,
задълго ще изпълва мойте дни.
Ще пия сочност в гроздето родена, ...
  97 
Нима и август в спомен се превърна –
последни нотки от далечно ехо.
Прощално слънчогледите прегърнах
и някак на душата стана леко.
Макар и в изгорелите одежди, ...
  149  12 
Ще замълча, задълго ще мълча –
в мълчанието си откривам смисъл.
По-силно на вулкан е от взрива,
по-мощно от раздиращ жертвен писък.
Душата е кодирана така – ...
  210  10 
Цветята си отиват със лъжи,
макар че, красотата им безмерна,
нерядко е обливана в сълзи
и клетви за страдание, и верност.
Цветята си отиват със лъжи – ...
  98 
Под твоето небе се раждат песни,
любови се завихрят и мечти.
Жужат пчели над цветовете пресни,
погалени от майските лъчи.
Ти, прелести си скрила чудновати – ...
  74 
Не съм посмял да питам досега,
дали стихии можеш да владееш,
да пееш на разцъфнали цветя
и в залези с мечтите да се рееш?
Не съм посмял да питам досега, ...
  134 
Спри ми времето за миг,
за да вдишам малко вяра.
И прострелям с кански вик
лицемерната ни мяра.
Остави да бъда там – ...
  94 
Днес поръчах Суши за вечеря,
не че са ми дръпнати очите.
Как със азиатци да се меря,
но деликатеса ще опитам.
Ала тези малки жълти хора, ...
  129 
Отвсякъде дочувам твойто ехо,
във всяка глътка въздух ти трептиш.
Ех, август – в Слънцето ли си се врекъл,
изящество навсякъде твориш!?
Откривам те в потоците пенливи, ...
  92 
Да, всеки сам си има собствен рай,
сърцето е компаса за да стигнеш.
Понякога е нужно просто „Край“,
да кажеш и туптящо ще политне.
То знае съкровените места, ...
  93 
Родил съм се такъв, какъвто съм,
не ще се извинявам, нито моля.
Животът ми се струва като сън.
Нима зависим от едната воля?!
Не е така, усещам го, че там, ...
  169 
Прости ми, че съм толкова пиян,
без капка алкохол, без глътка вино!
Сънувах те – във блясък и без свян,
а после питах се, дали те има?
Дали не си в безлунното море, ...
  121 
Оставям си проблемите на прага
и всичките вини, които имам.
Такъв ли съм, това ли ми приляга ...
или се заблуждавам, че отпивам
единствено блажени еликсири, ...
  127 
Приличат ли си всички градове,
дали и всички хора да еднакви?
Нали над тях е синкаво небе,
под тях земята черна е и хладна?
О, колко ли разбираме света – ...
  102 
Когато е в сърцето ти България,
намирай смелост дръзко да мечтаеш.
Нетърсейки стотици оправдания,
че има за какво да се терзаеш.
Повярвай в силата си безгранична, ...
  186 
Ех, мое нацъфтяло сочно лято,
разляло се по земната ни шир.
Кажи, да ти разказвам ли когато
бленувах твойте ласки през април?
Превзе ме и признавам си, щастлив съм, ...
  248  19 
Потъналите кораби почиват,
сред тайнство на подводни силуети.
А може би са там, за да прикриват,
магията на древни амулети.
Потъналите кораби заспиват ...
  126 
Бляскав юли, златен слънчев юли,
лутах се по виещите друми,
толкоз чаках за да ме прегърнеш,
да обгърнеш с топлите масури –
моята душа да спре да зъзне. ...
  75 
И колкото да пиша, все е малко,
това е като път към хоризонта.
Понякога се чувствам толкоз жалко,
а друг път съм пред непозната порта.
Но тя е всъщност порта към душата, ...
  109 
Часовниците мерят на инат
Отминалите мигове надежда
Весла на лодки непробудно спят –
Единствена посока към копнежност
Шумят листа на цъфнали липи ...
  125 
Поспрях за миг във тази юнска нощ,
щурчетата засвириха за мене.
Липите със уханната си мощ,
успяха всичко живо да обземат.
Светулките рисуват неуморно, ...
  88 
Кой копае в душите ни ями,
и раздира сърцата без жал?
Кой покрива лицата със рани
и подхвърля по пътя ни кал?
Кой във виното капва отрова ...
  93 
Нима сме до бездушие обръгнали –
цветята вече трудно разпознаваме.
Кога ще дойде нашето разсъмване
със изгреви на парещите блянове?
Нима от битовизмите забарвихме, ...
  237  14 
Когато цветовете се родят
и ме обгърнат с ярка перелина.
Когато чувствам знаците на Бог –
че ме закриля и че в мен го има.
Тогава ще целуна таз земя, ...
  124 
Намерих ли или сънувам
безбрежността на висините?
Кармично сякаш съществувам –
в подвластна волност на орлите.
Така ще виждам отвисоко ...
  126 
Тръгвам през юнската вечер
за да попия надежда.
Сякаш душата изрече
с шепот частици копнежност.
Мойте джобо́ве са пълни ...
  101 
Толкова те чаках да се върнеш,
толкова мечти излях по тебе.
С твоята любов да ме прегърнеш,
твойта топлина да ме обземе.
Обичта ми вечно ще я имаш, ...
  116 
Търсете ме в огньове нестинарски,
във пяната на луднал водопад,
в отблясъци луна на прилив морски,
в безвремието между Рай и Ад.
Търсете ме сред залеза на август, ...
  111 
Тъй нужна ми е вяра за да дишам
и за да оцелея още малко.
Признавам си го, затова ви пиша –
не се ли справя сам, ще бъде жалко.
А може би за този свят ми трябват, ...
  128 
Не искам да стрелям по птиците,
бленувам за тяхната волност.
За тази безбрежност в зениците,
за приказно-дивна фриволност.
Не искам да стрелям по птиците! ...
  127 
Random works
: ??:??