А ти не заспивай
Ще ти разкажа за себе си приказка.
Няма принцове, няма принцеси.
Но съдбата ми тъй бе орисана,
че убиваше всички копнежи!
Гарван черен над мен бе застанал.
Като сянка над дните ми бдеше.
Дълги нокти забил без покана,
от косите ми плитка плетеше!
И сребрееше все по-дълбоко
онзи пламък, угаснал с мечтите.
А жаравата тлееше строго,
с прегорели на роза бодлите!
Като червей през нея пролазих
(аз не чаках света да се срути).
Чужда сила пред мене погазих
и към Бог със сърце се понесох!
От очите му факли запалих,
от крилете му шал си изплетох...
и безлунната нощ натоварих
,,Ще се съмне'' - без глас се зарекох!
И какво като роза премръзвах?!
От снега си крадях топлинката!
С нова сила от нея покълвах.
Не дишах! Да пестя светлината!
И... родиха се гълъби. Бели!
От прашинките черни в душата.
А сълзите, от земята поели,
се размиваха кални в дъгата!
.........................
Ще разказвам. А ти не заспивай.
Не притваряй очи, а ме слушай.
Всяка казана дума попивай,
а след края при теб ще се сгуша!
Няма принцове, няма принцеси.
Но съдбата ми тъй бе орисана,
че убиваше всички копнежи!
Гарван черен над мен бе застанал.
Като сянка над дните ми бдеше.
Дълги нокти забил без покана,
от косите ми плитка плетеше!
И сребрееше все по-дълбоко
онзи пламък, угаснал с мечтите.
А жаравата тлееше строго,
с прегорели на роза бодлите!
Като червей през нея пролазих
(аз не чаках света да се срути).
Чужда сила пред мене погазих
и към Бог със сърце се понесох!
От очите му факли запалих,
от крилете му шал си изплетох...
и безлунната нощ натоварих
,,Ще се съмне'' - без глас се зарекох!
И какво като роза премръзвах?!
От снега си крадях топлинката!
С нова сила от нея покълвах.
Не дишах! Да пестя светлината!
И... родиха се гълъби. Бели!
От прашинките черни в душата.
А сълзите, от земята поели,
се размиваха кални в дъгата!
.........................
Ще разказвам. А ти не заспивай.
Не притваряй очи, а ме слушай.
Всяка казана дума попивай,
а след края при теб ще се сгуша!
© Анета All rights reserved.
