Моя тиха и вярна тъга...
с дъх на есен и почва дъждовна...
Спри на моите устни сега
и кажи ми: Защо съм виновна?
Колко мъртви звезди съживих,
колко болка събирах в очите...
Колко обич в ръцете си скрих!...
С колко мъка преглъщах сълзите...
По пътеки с убити мечти
все ме водиш към същата бездна...
Нека силно сега да вали!
В тая мътна вода да изчезна... ...