А тя те обичаше...
1.1K
0
1
Жив труп във краката стои,
повяхва, умира и стене.
Часовникът вече брои
последните мигове с тебе.
Удавница в своята кръв
молитва последна отправя,
а ти я поглеждаш със мъст
и сочиш отново към прага.
Протегната женска ръка
със нежност отново те гали,
а сетне проронва сълза
и шепне: "... Не я ли забрави."
Отпосле поглеждаш я - труп,
но вече безчувствен, отнесен,
сърцето сковава се в студ
от нея внезапно донесен.
И сякаш усещаш за миг
омразата, че те напусна,
любов беше нейният вик,
след който животът я пусна!
© Боряна All rights reserved.
