* * *
Ще си сложа лятната шапка,
ще хукна по прашния път,
от детството още познат,
ще избягам от сивия ден,
от тъжните, тъжните хора,
от безликото утро.
Ако можех да бягам,
щях да избягам -
да не виждам
мръсна и дрипава
детска ръка,
просеща хляба,
ако можех да бягам -
щях да избягам
от всички
дебели и лакоми хора,
дето взимат
трохата
от детската гладна
ръка,
ако можех да избягам.
Не мога.
Тука стоя.
И не само стоя.
Много сме.
Детските ръце -
също.
Дебелите хора -
по-малко.
© Мая Тинчева All rights reserved.
