Sep 9, 2010, 11:50 AM

Ад

  Poetry » Other
926 0 2

Мръсотия, сган, прищявки чужди.

Дошло ти е до гуша, но търпиш.

Угаждаш ти на всички всякви нужди,

а твоята душа остава в плен!

После някой казва: бил си жалък!

Що? Щото си наивен и добър със хора,

които гледат да извадят всякаква изгода,

а ето, че за теб остава само зора!

Живот?! Едва ли! По-скоро АД!

Алчни люде търсят слабостта във друг.

Защо човече не разбра, че ти си ГАД

и покой не ще намериш в ОНЗИ свят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Мирчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...