адът е зад ъгъла
адът е зад ъгъла и
разбира се,
рязането на вени
е твърде безсмислено
занимание,
особено, когато болката
е толкова силна,
толкова истинна,
толкова разяждащо силна,
че не може да се заглуши
със смърт,
в такива моменти падам
от върха на кулата
на измисления си замък,
пребивам се по стълбите,
беззвучно
и
нехармонично,
няма тоналност, в която
да напиша самотата,
докато пропадам
между Небето и Земята,
докато не се озова долу,
съвсем долу…
и пак се
надявам, че има нещо под дъното,
каква трагикомедия съм,
горкият, смешен аз,
горкият, пародиен,
самосъжалителен аз,
но от днес започвам
да събирам спомените,
изхвърлям ги за
рециклиране, да не
събират прах в стаята на ума,
пък и в крайна сметка,
ако човек се почувства
чак толкова самотен,
адът винаги е зад ъгъла…
разбира се,
рязането на вени
е твърде безсмислено
занимание,
особено, когато болката
е толкова силна,
толкова истинна,
толкова разяждащо силна,
че не може да се заглуши
със смърт,
в такива моменти падам
от върха на кулата
на измисления си замък,
пребивам се по стълбите,
беззвучно
и
нехармонично,
няма тоналност, в която
да напиша самотата,
докато пропадам
между Небето и Земята,
докато не се озова долу,
съвсем долу…
и пак се
надявам, че има нещо под дъното,
каква трагикомедия съм,
горкият, смешен аз,
горкият, пародиен,
самосъжалителен аз,
но от днес започвам
да събирам спомените,
изхвърлям ги за
рециклиране, да не
събират прах в стаята на ума,
пък и в крайна сметка,
ако човек се почувства
чак толкова самотен,
адът винаги е зад ъгъла…
© Питър Хайнрих All rights reserved.
