Агония
Вървиш по тези пусти улици без цел.
Чудиш се дали по пътя верен си поел.
В главата ти премята се тоз бесен риф.
Само той напомня, че си още жив.
Потънал някъде в ежедневието сиво,
мислиш си, че няма вече накъде,
докато дълбоко в теб се крие нещо диво
и тихо чака на гнева да се дадеш.
Вглеждаш се, но виждаш само хора без лица.
Чувстваш ледена омраза в техните сърца,
но продължаваш, просто отминаваш,
знаеш, не си за тук, но отново сам оставаш.
Какво ли накрая ти остава?
Предсмъртен крясък някъде проехтява...
Душата напуска безжизненото ти тяло...
Но не е ли смъртта просто ново начало?
© Александър All rights reserved.
Не знам за теб,но усещах много неща(не особено приятни),докато го пишех...Ами все пак благодаря,от време на време ми трябва полезна критика,иначе как ще стана по-добър?! 
