Ах, глупави, глупави хора!
Нелепо живота си харчим,
сковани във страх от смъртта.
Самотните залци нагарчат,
самотните нощи болят,
товарът на тайни дребнави
се влачи след нас като шлейф.
Лелеем съмнителна слава,
а влачим ума си на дрейф.
Крещим за любов с пълно гърло,
а щом я намерим - мълчим.
И подсъзнание мърляво
опитваме да заличим
под грим от фалшиви усмивки,
под маски от благи слова.
Във лъскави, скъпи обвивки
прикриваме тленни тела.
И все не му хващаме смисъла,
все „To be, or Not to be?”
Така, в глупостта си залисани,
животът през нас си върви.
© Ели All rights reserved.
