Ако Господ от прах ме бе направил,
повярвай, щях да залепна в твоята зеница.
Щях за миналото непрестанно да ти напомням,
щях да ти пращам дъжд от сълзи, че остави ме самичка...
Ако Господ от камък ме бе направил,
ледена щях със теб да бъда.
Че ти за мен днес си забравил,
и ненавист от погледа ти лъха...
Ако Господ от гума ме бе направил,
щях да се разтегна и да не усещам как боли.
Да, но аз съм в човешки облик...
И същите като преди са си твоите очи... ...