Лежах и си мислех...
Ако днес е последният ден?
Ако вчера е „отдавна”, а утре „е твърде късно”?
Ако знаеш, че всичко свършва сега и няма после?
Би ли изживял всеки момент като последен?
Би ли се смял без причина с часове?
Би ли се сбогувал с миналото с лека ръка?
Ако всяка секунда е ценна и всяко действие последно?
Би ли написал „Обичам те” на уличката пред блока?
Би ли изкрещял всичко, което ти е на душата?
Би ли карал като луд със затворени очи?
Ако разбереш, че всичко това след малко ще е вече история?
Би ли заменил всичките сълзи за една красива усмивка?
Би ли похабил оставащите минути в размисли?
Би ли простил на враговете си?
Би ли се извинил на приятелите си?
Седях и си мислех: „Какво бих направила?”...
Станах, излязох и спрях да мисля...
Просто започнах да живея!
© Александра Иванова All rights reserved.