Ако можех да те върна

Ако можех с думи да те прегърна,

по-нежни от най-нежните щях да сътворя.

Ако можех със сълзи да те върна -

цял океан ще изплача, сълза по сълза.

А само как жално плаче Михаилът, когато споменава Радостина...

Сякаш с аура натъжаваща - тъжи всичко покрай него.

Сега последни спомени ме топлят - след това изстивам

и после няма да ме има...

Ех, ако можех да те върна, но не мога да те върна...

... но и в хиляда живота пак ще те намеря.

И всеки път ще бъда по-добър,

 и всеки път ще бъде като за последно.

Така че, сбогом за този живот - ще се видим в следващия,

сякаш нищо не е било...

И ще те обичам по безброй различни правила,

докато душата ми с Вселената стане едно.