May 22, 2014, 5:18 PM

Ако можех да те върна

  Poetry
1.2K 1 1

Ако можех да те върна

 

 

Ако можех с думи да те прегърна,

по-нежни от най-нежните щях да сътворя.

Ако можех със сълзи да те върна -

цял океан ще изплача, сълза по сълза.

А само как жално плаче Михаилът, когато споменава Радостина...

Сякаш с аура натъжаваща - тъжи всичко покрай него.

Сега последни спомени ме топлят - след това изстивам

и после няма да ме има...

Ех, ако можех да те върна, но не мога да те върна...

... но и в хиляда живота пак ще те намеря.

И всеки път ще бъда по-добър,

 и всеки път ще бъде като за последно.

Така че, сбогом за този живот - ще се видим в следващия,

сякаш нищо не е било...

И ще те обичам по безброй различни правила,

докато душата ми с Вселената стане едно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Попов All rights reserved.

Comments

Comments

  • да, да, да! ха, ха - да! В следващият живот (: и аз така си казвам... а има толкова време до тогава... че понякога ме натъжава... но сега е време да се продължава... тъй като на времето си роб!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...