May 22, 2014, 5:18 PM

Ако можех да те върна

  Poetry
1.2K 1 1

Ако можех да те върна

 

 

Ако можех с думи да те прегърна,

по-нежни от най-нежните щях да сътворя.

Ако можех със сълзи да те върна -

цял океан ще изплача, сълза по сълза.

А само как жално плаче Михаилът, когато споменава Радостина...

Сякаш с аура натъжаваща - тъжи всичко покрай него.

Сега последни спомени ме топлят - след това изстивам

и после няма да ме има...

Ех, ако можех да те върна, но не мога да те върна...

... но и в хиляда живота пак ще те намеря.

И всеки път ще бъда по-добър,

 и всеки път ще бъде като за последно.

Така че, сбогом за този живот - ще се видим в следващия,

сякаш нищо не е било...

И ще те обичам по безброй различни правила,

докато душата ми с Вселената стане едно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Попов All rights reserved.

Comments

Comments

  • да, да, да! ха, ха - да! В следващият живот (: и аз така си казвам... а има толкова време до тогава... че понякога ме натъжава... но сега е време да се продължава... тъй като на времето си роб!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....