Ако можех да те върна
Ако можех да те върна
Ако можех с думи да те прегърна,
по-нежни от най-нежните щях да сътворя.
Ако можех със сълзи да те върна -
цял океан ще изплача, сълза по сълза.
А само как жално плаче Михаилът, когато споменава Радостина...
Сякаш с аура натъжаваща - тъжи всичко покрай него.
Сега последни спомени ме топлят - след това изстивам
и после няма да ме има...
Ех, ако можех да те върна, но не мога да те върна...
... но и в хиляда живота пак ще те намеря.
И всеки път ще бъда по-добър,
и всеки път ще бъде като за последно.
Така че, сбогом за този живот - ще се видим в следващия,
сякаш нищо не е било...
И ще те обичам по безброй различни правила,
докато душата ми с Вселената стане едно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Попов Всички права запазени
