Ако можех да летя като птиците,
теб бих взела на мойте криле.
Ще летим по-високо от облаците
и ще търсим нови земи.
Ако можех да живея безкрайно,
с теб бих споделила вечността
и безкрайно бих те обичала,
дори след като те докосне смъртта.
Ако можех да закрия слънцето,
за да ме огрее лунна светлина,
на теб бих подарила душата си,
за да я превърнеш в нежна сълза.
© Сюзън Смърт All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
