Най-тихото е пълно с думи,
до днес неказвани на глас.
Реката влачи кални руни,
които не разчетох аз.
Към тебе как сега да мина –
враждебен поглед ме смрази.
Май, никога не си ме имал –
ветрец във твоите коси.
И чашата, с която пихме,
е пълна повече с печал.
Тънее вече в мрака сипкав
нащърбеният ú овал. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up