yotovava (Валентина Йотова)
2631 22218
Nov 5, 2017, 6:59 PM  

Разплитане на тишините 

  Poetry » Love, Phylosophy
4697 53 74

 

Най-тихото е пълно с думи,

до днес неказвани на глас.

Реката влачи кални руни,

които не разчетох аз.

 

Към тебе как сега да мина –

враждебен поглед ме смрази.

Май, никога не си ме имал –

ветрец във твоите коси.

 

И чашата, с която пихме,

е пълна повече с печал.

Тънее вече в мрака сипкав

нащърбеният ú овал.

 

На покрива луната свива

венец от позлатен бръшлян.

И тиха е, и е красива

нощта под облачен саван.

 

Отвесен ден ли пусна корен

във чувството ми за вина?

Аз можех много да говоря –

но се превърнах в тишина.

 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??