Ако можеше да ме обичаш,
щеше ли да целуваш очите ми?
Щеше ли тайно да надничаш
вътре в тях и да търсиш мечтите ми?
Ако можеше да ме обичаш,
би ли държал ръката ми?
Когато сълзите се стичат,
би ли отнемал тъгата ми?
Ако можеше да ме обичаш,
щях ли да живея в сърцето ти?
Щеше ли след прашинки да тичаш,
когато се разпилявам в живота ти?
Ако можеше..., би ли ме обичал,
въпреки волята на съдбата си?
Би ли помнил как си ме отричал,
въпреки крясъка в душата ти?!
© Галина Кръстева All rights reserved.