Ако можеше тъгата да говори,
би разказала за свойте грехове –
на сърцето ми за всичките неволи,
за обвивката от мъртви ледове.
Уви, тъгата ми роди се глухоняма,
вътре в мен... във болна тишина.
Прегърнах я – тя беше нежелана,
да я обича, никой друг не пожела.
Горчива обич в самотното мълчание...
ако можеше тъгата да говори,
на света за безразличното незнание
би простила... и за всичките неволи.
© Или Дадарова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
