Ако можеше тъгата да говори,
би разказала за свойте грехове –
на сърцето ми за всичките неволи,
за обвивката от мъртви ледове.
Уви, тъгата ми роди се глухоняма,
вътре в мен... във болна тишина.
Прегърнах я – тя беше нежелана,
да я обича, никой друг не пожела.
Горчива обич в самотното мълчание...
ако можеше тъгата да говори,
на света за безразличното незнание
би простила... и за всичките неволи.
© Или Дадарова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
