Ако наистина ме искаш
Сърцето ти не спира да се лута
и все не може да открие любовта,
и пак объркало е пътя,
който води до моята врата.
През чужди прагове то влиза и излиза,
но не това е вярната следа.
Като просяк със съдрана риза,
зъзне без любов - вън на леда...
А аз съм стъкнала огнището и чакам…
Дано не ме подминеш този път!
Стоя сама до огъня и чакам
да вземеш топлина от моята плът.
... Но ти не идвай, ако не желаеш
любовта си да дариш на мен.
Ела, едва когато осъзнаеш,
че сърцето ти е в моя плен.
Ела, когато си готов да даваш -
без чувствата си да подтискаш,
бъди готов и ти да получаваш...
Ела... ако НАИСТИНА ме искаш!
© АнеблА All rights reserved.