Ако не беше долетял
Живота ми, ако не беше прекосил
със танц на облак - влюбен блус,
и дните ми, ако не бе понесъл
в криле на лебедова песен...
Аз щях да те открия в гънките
на пролетните, топли дъждове
и да избликна от копнежите
с ухания във мъжките ти светове...
Но ти дойде и плисна по брега ми
вълни, обяздили мечтания ми взор.
Разлисти диплите на ветровете ми
със полета над птичия простор.
Над нас луната бдеше, като сянка,
загърната с целувките от свян,
а утрото със слънчева усмивка
те будеше, от моята любов огрян.
Блестяха пламъчета, луднали
от изгрева в очите ти, а див пожар
на стълбове се виеше от воплите,
че имах теб, Любов - прекрасен дар.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
!
