Ако не си готов
Завръщаш се. Пак уморен и гладен.
Днес сготвила съм старата любов.
(Извадих я от фризера отдавна...)
Ще я сервирам само, ако си готов.
Във чашите ни сипала съм жажда
за страст предишна, но и с огън нов.
Ала и тях ще поднеса (пак само),
ако за нейното пиянство си готов.
Все чаках те и като в дълго тичане,
изчерпах силите си. (Даже не боли.)
Но време е за крайното изричане -
готов ли си за мен или не си?!
Докато чаках, си изпрах... небето.
Посиних го. Заших му светлина.
Закърпих му и слънце във сърцето,
от теб зависи да пришия пролетта...
Изгладих гънките на грешки стари.
Накиснах във белина горестта.
Готова съм да я избеля пак до вяра,
ако готов си да останеш у дома.
Ако не си готов, то, ето я вратата.
Заключвам я. Изхвърлям и ключа.
Не искам преждата на самотата
дори насън (без спомен) да тъка....
Ако не си готов, недей дори ме вкусва,
че пак ще се завърнеш някой ден.
От хиляди трапези да опитваш,
пак ще ти липсват глътките от мен...
Ще тръгваш ли?
Или не си готов...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
