Не трябва пак да се връщам
там, където всичко раздавах
и на удара с обич отвръщах -
там, откъдето избягах.
Там, където вечно е зима
и вечно е мрачно и пусто -
място само за себе си имаш
и нямаш нужда от моите чувства.
Ала все се объркват нещата -
знам, че някога, някак внезапно
ще ме люшне към тебе съдбата
и ще ме върне обратно.
Ще се срещнем на същото място,
ти ще носиш същата блуза.
Ако тръгна към теб със целувка -
подай ми едната си буза.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
