Ако се преродя
прелитаща над бреговете.
Малка черна запетайка,
разхождаща се в редовете.
А може като кратко многоточие,
мълчаливо да разказвам утре.
Или някъде изгубено поточе,
течащо бързо сред скалите.
А може би обратно,
напук на всякакви закони,
ще потека към своя извор...
И където да вървите
ще виждате една усмивка,
закичена на вишневите клони.
Ако има... ако имам избор,
ще бъда въздух под криле на птица,
дъхът в съня ти
и едва, едва затоплен ще изстивам тихо.
© Димитър Ганчев All rights reserved.
