Feb 7, 2014, 2:55 PM

Жените на България

  Poetry » Other
7K 33 38

Мъжки момичета? Кой го реши?!
Кой на шега ни нарича такива?
Някой поредния образ съши
с грубо сърце и разчорлена грива.

Някой ме иска такава жена –  
паднала ничком, безлична и слаба.
Ала в неверни и зли времена
нощем с пищова си спяла е баба.

Тази земя е за силни жени,
дето до дупка врага си ще гонят.
Щом си забравил какви сме, помни:
ние сме раждали, яздейки коня;

и сме умирали в мътни води –  
кой от позора честта ни да брани,
и са цъфтели на тия гърди
вместо трендафили – алени рани!

Ние сме просили хлебец и боб –  
гладни гърла – десетина дечица,
и сме оплаквали чуждия гроб
в черна задушница – бели вълчици!

Мъжки момичета! Хайде бе, брат!
Бил ли си някога с мъжко момиче?
Да те запали! Че в целия свят
няма жена – като нас да обича...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ники Комедвенска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...