Дали те имах или беше сън,
със който се сбогувах на разсъмване.
Целувките... китарения звън
и огънят, във нас небрежно лумнал...
и те ли бяха само във съня?
Защо тогава всичко тъй реално е?
Дали измислих те във свойта самота,
и как те заобичах? Странно е.
Ако си сън, аз искам да те сбъдна
и щом намеря те от кръв и плът,
знай, няма да те пусна да си тръгнеш
със утрото. Не. Не и този път.