Дали те имах или беше сън, със който се сбогувах на разсъмване. Целувките... китарения звън и огънят, във нас небрежно лумнал... и те ли бяха само във съня? Защо тогава всичко тъй реално е? Дали измислих те във свойта самота, и как те заобичах? Странно е. Ако си сън, аз искам да те сбъдна и щом намеря те от кръв и плът, знай, няма да те пусна да си тръгнеш със утрото. Не. Не и този път.
Благодаря ви! Чета ви всички вас с интерес, макар и да не оставям винаги коментари! И на мен, Злати ми се иска да публикувам по-често, но за жалост музата ме навестява все по-рядко
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.