Mar 16, 2006, 8:55 PM

Ако тези стени можеха да говорят

  Poetry
1.5K 0 7

Ако тези стени можеха да говорят,
щеше да знаеш,че отдавна съм мъртва,
че съзнанието ми бе отнето!
Затова съм така уплашена.
Гневът ме заслепява.
Не мога да се контролирам.
Оставена съм тук сама със себе си,
завързана с оковите на някаква омраза.
Ако тези стени можеха да говорят,
щеше да знаеш за моите страхове,
за всички онези нощи,в които виках за помощ,
за всички мои проронени сълзи...
Щеше да знаеш за демоните,които ме
посещават късно вечер.
Щеше да се опиташ да ми помогнеш,
да ме поддържаш жива...
Само ако тези изоставени,пусти стени
можеха да говорят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...